Моят ад на мастурбацията и порнографията започна, когато бях на 12 години.
Родителите ми бяха излезли, по-малките ми братя бяха на двора, а сестра ми беше отишла при познати. Бях сам вкъщи...

Гледах телевизия. Прогнозата за времето беше свършила, когато на екрана се появи надпис: ,,Филм само за възрастни”. Започнах да го гледам. Това беше първият път, когато гледах еротичен филм, за първи път почувствах толкова силна възбуда, за първи път се срещнах с такова поведение на тялото ми. Всъщност в този филм нямаше нищо от това, което се показва в порнографските филми, но в него имаше всичко необходимо да възбуди и пороби един човек, а особено едно беззащитно дванадесетгодишно момче. Последва верижна реакция – след време открих начин за сваляне на напрежението: онанизъм и порнофилми, все по-вулгарни. Мастурбирах дори по четири пъти дневно, а същевременно имах ексхибиционистки прояви – показвах се гол на своите братя. Потъвах все по-дълбоко в това блато. Тогава започнаха и сериозните ми проблеми с учението (слаби оценки, повтаряне на шести и седми клас, който дори не завърших). Все повече се изолирах от връстниците си, най-вече от момичетата (както е и до ден днешен). Събличах ги с поглед и си представях какво бих правил с тях... За съжаление тази схема, въпреки че в момента се боря с нея и отношението ми към момичетата благодарение на Иисус е различно, се е вкоренила дълбоко в паметта ми, психиката и душата ми... Знам, че само Иисус може да направи така, че да мога да живея с този багаж от миналото и да мога да го контролирам.

Всичко това има своите последствия. С всяка изминала година гледах все по-груба и по-груба порнография, дори детска. Все повече се гнусях от самия себе си, чак се мразех. Мразех и децата, понеже тяхната чистота ми бодеше очите. Направих дори опит да се самоубия, като си прерязах вените. Организмът ми ставаше все по-отвратителен, хванах и гъбички на половите органи. Имаше момент, в който започнах да осъзнавам злото. Но тогава бях далеч от Бога. Понякога толкова далеч, че в отчаянието си започвах да Го мразя, да богохулствам срещу Бог Отец, Иисус, Светия Дух и Светата Майка. Призовавах Сатаната. Но Господ беше винаги близо до мен, познаваше моето сърце и това, което се случваше в него. Пазеше ме от последствията на това, което изговарях. Сексуалното напрежение в мен беше толкова голямо, че започнах скришом да гледам сестра ми в банята, а една нощ поисках да я изнасиля, докато спеше. Ужасно? За съжаление беше истина... Ето докъде води бунтът срещу Бога, единственият източник на любовта, срещу Иисус – ,,Разпнатата Любов”, срещу Майката на Иисус, срещу светините...

Адът продължаваше, образованието ми съвсем не вървеше, все по -силната порнография нараняваше психиката ми, душата ми и паметта ми. И тогава внезапно стана чудо – влюбих се. Паулина беше силно ангажирана в Църквата. За да привлека вниманието й към себе си, започнах да служа по време на литургия като министрант. С времето заобичах тази длъжност. Издържах половин година. За съжаление през цялото това време приемах Светото причастие светотатствено, защото се срамувах да се изповядам. След половин година се разделихме. Мисля, че беше за добро. Господ знае кое е най-доброто за нас. Ако Паулина беше пожелала да бъде с мен, можех да я нараня, щеше да настъпи моментът, в който щях да изгубя контрол над тялото си и щях да я използвам.

След този удар всичко се срина: оттеглих се от Църквата, отказах се от министранството, отново пропаднах в ада на онанирането и порнографията. Но този път беше различно, защото чувах непрестанно повика на Бога: ,,Върни се, Аз те обичам”. И имах огромен копнеж за чиста любов и чиста нежност. Толкова силно се нуждаех от прегръдка, от близост...

Винаги отбягвах това, защото бях извратен от порнографията, но дълбоко в душата си просто виех от отчаяние – толкова силно копнеех да изпитам нежност.

След това настъпи обратът. Точно преди Рождество Христово баща ми, връщайки се със свой колега от работата в Германия, претърпя тежка катастрофа – подхлъзнали се, излезли от пътя, прегазили мантинелата и колата се преобърнала няколко пъти. Когато майка ми замина, за да се грижи за баща ми, най-сетне нещо в мен се пробуди. В този тежък момент всички – баща ми, майка ми и цялото семейство, получихме топлина и доброжелтелност от познати, пожарникари, лекари и медицински сестри. Тогава видях, че аз нямам нищо, че съм никой и че баща ми не може да разчита на мен. Свързах се с познат свещеник от Църквата и през сълзи на отчаяние го помолих да се срещнем. Господ ме докосваше също и чрез разговорите ми с различни хора в интернет. Интересното е, че момичета ме подтикнаха да се обърна. Бях отвратителен, обезобразен, а те ме утешаваха, подкрепяха ме, повдигаха ми духа, мобилизираха ме и бяха за мен свидетелство за Иисус и Неговата любов.

Благодаря на Бога за вас, момичета!

От една страна, Сатаната използваше интернет, за да ме унищожи, а от друга страна, Господ с помощта на същия този инструмент ме приближи към Себе Си.

Направих генерална изповед, за целия си живот. Признавах прегрешенията си през сълзи, а на следващия ден, след поне пет години прекъсване, пристъпих към приемане на Светото причастие. Върнах се към службата в Църквата. Сега съм лектор, редовно се моля (въпреки че имам тежки моменти, Господ ме учи да постъпвам по Неговата воля).

Понякога падам, обезсърчавам се, съмнявам се, но Господ винаги ме изважда от калта. Благодарение на Него съм в добро физическо състояние – някога преяждах и тежах сто килограма.

Обаче все още не работя никъде и не уча. Засега не се справям в живота – опитвам се, но често се предавам. Господ наистина променя в мен много неща, при това такива неща, за които някога казвах ,,Това е невъзможно”. Знам със сигурност, че вървя напред и че Той ме води. Вярвам, че ще намеря момиче, което ще ме приеме с целия ми товар, моля се за нея. Знам също, че искам да обичам, да служа, да бъда някому защита и подкрепа. Бог от всяко зло извежда още по-голямо добро: ,,А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие” (Послание към римляните 5:20). Вярвам, че някой ден ще създам семейство и ще бъда добър съпруг и баща. Работя над себе си.

Момичета, искам да ви се извиня, за това, че някога мислех за вас като за предмети. Моля за прошка и, може би ще прозвучи странно, но най-вече вас, момичета, моля за молитва.