 |
|
|
|
|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Поетите стигат до урвата, която се издига над седмия кръг, по вонята, която излиза оттам, ги принуждава да се повърнат назад и се скрият зад гроба на папа Анастасий. Те вървят полека, за да привикнат на вонята, и Виргилий описва на Данте трите кръга, през които им остава още да минат и дето са наказани ония, които са били през живота си свирепи, лъжци и изменници.
При бряг стигнахме ний висок
в кръг, изграден от канари грамадни,
де вид пред нас представи се жесток
от мъки и страданья безпощадни.
От бездната възлизаше дим син,
кой пущаше воня и смрад тъй ядни,
че ний дръпнахме се зад гроб един
със надпис: тук е папа Анастасий*1,
кого от правий път отби Фотин.
Посочи вожда ми брега с ръка си
и рече: „Предстои път труден нам
и длъг, но крепко пази твърдостта си:
ний без премеждия ще стигнем там.“
„Нека туй, казах, мен в полза се обърне.“
„И без да кажеш, мисълта ти знам,
прибърза на слова ми да отвърне.
Три кръга*2, като тез, що си видял,
по-малки, между канарите черни
стенят от безутешната печал
на множество безбройно от нещастни,
кои гняв Божи тамо е прогнал.
Грехът онез, кои му са подвластни
и себе си не могат въздържа,
въвлича ги в деяния ужасни,
било с насилие, било с лъжа.
В света и други твари има много,
но само на човешката душа
лъжа е свойствена, затуй и Богу
е много по-омразна тя и той,
всесправедлив, наказва я по-строго.
Във първий кръг на мрачний тоз усой
стенят в три кръга, кат в три тъмни рога,*3
виновните в насилье и разбой:
към себе си, към ближния или към Бога
са те сгрешили в нечестив разгар
и участта им е различно строга.
Човек обижда ближний, скъпий дар,
когато му отнима на живота
или кога с грабеж или пожар
обсебя, разорява му имота;
разбойника, убиеца жесток,
на своите злодейства под хомота,
се мъчат в първий кръг под жребий строг.
Греши по-тежко кой на себе бясно,
преди от Бога отредений срок,
насилье стори или пък безсвястно
стопи, разсипе имот и блага:
тук жилище очаква го по-тясно.
Но още по-неистова тъга
очаква, кой обижда божеството
и тъпче, с светотатствена нога,
без срам законите на естеството;
децата на Гомора*4 и Кахор*5
живеят долу в третий кръг, в числото
на тез, кои са Бога на позор
подлагали в ума си и в сърцето.
Лукавий лъже всички без укор
или скверни доверьето, което
полага ближний в него, и с това
разкъсва връзките, с кои небето
свързало е човешките сърца:
той в вторий кръг жестоко е наказан.
Гнездят се тамо с бледни си лица
и лицемерьето, и гнусната съблазън,
и всеки, кой в живота за успех
на кражба ил коварство е обязан:
подкупници, лихвари и кат тях
кои живеят от безчестье и измама.
Но в поднебесната по-страшен грях
от безсърдечната измяна няма:
затуй ? предопределена ней
в най-долний кръг оная черна яма,
върху която целий Ад тегней.“*6
„Разбрах сега какви са тия бездни
и в тях народ какъв живей,
казах аз. но, учителю любезни,
съмненье мъчи ми едно духът
и направи го, моля, да изчезне.
Онез, кои видяхме, че стенят
под дъжд и град, на Стикс при бреговете,
и там в борба безспирна се томят,
защо не са при грешниците клети
в червений град, ако ги гневно гледа Бог,
и с тях си не изкупват греховете?
А ако не, защо тогава строг
е бил към тях и люто ги наказва?“.
„Бог справедлив е, каза, не жесток,
и всеки грях различно отбелязва.
Защо блуждай умът ти? Мъдростта
нас вярно поучават като казва,
че в грях въвличат нази три неща:
злост, невъздържаност и страсти диви;
Бог невъздържаний с по-голяма мекота
рази в присъдите си справедливи,
и тоз закон, и праведен, и свят,
отделя грешниците нечестиви,
кои се мъчат в огнения град,
от тез, кои срещнаха ни очите
при първите ни стъпки в мрачний Ад.“
„Учителю, казах, както зарите
на .слънцето разгонват нощкий мрак,
тъй пръскаш на съмненьето мъглите,
които затъмняват моя зрак.
При тия, кои тука са се стекли,
ти причисли лихварите; но как,
кажи ми, Божи гняв са те навлекли?“
Веднага: „Неведнъж, каза в ответ
поета мен, са мъдреците рекли,
че в естеството царствующий ред
отбляск е на върховний разум Божи
и всяка мъдрост в поднебесний свет
следи законите, доколко може,
кои от памтивека в свойта мощ
благоволил е вишний да положи.
Чрез Божий разум човек става вожд
на други люде, надалече вижда
и грей им кат светилник в тъмна нощ
лихваря, щастьето си кой съзижда,
по други път, над чуждите беди,
природата и нейния ред обижда.*7
Носят мой, ето с мен върви;
на кръгозора рибите небесни
показват, че зора ще се яви,*8
пред нас зеят ями със завои тесни.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТА
[*1 Сава дума за папа Анастасий , който е живял около 490 г. Едно време се е писало и вярвало, че е бил в сношение със солунския дякон Фотин, последовател на еретика Акакий който е учил, че Христос има само човешка природа. Клирът, като узнал еретическите му вярвания, го бил изоставил и не искал да приеме причастие от него. Чрез по-добро изучаване на историята се е доказало, че всички тия разкази са били неверни и че погрешно Данте е смесил папа Анастасий с един император, който е носил същото име. Но Данте не е могъл да знае друго освен онова, което е учила историята в негово време. Такива грешки против историята, които обаче не могат да му се вменят във вина, се срещат нерядко в поемата.]
[*2 Тия три кръга, които съставляват най-долната част на Ада, понеже тоя, последният, има образ на преобърната фуния, са естествено по-малки от първите шест кръга, но това не ще каже, че са малки; противното е вярно, понеже поради различие в характера и степента на греховете те са подразделени на отделения, които са пълни с безбройно множество грешни.]
[*3 Първият кръг, т.е. седмият от целия Ад, е разделен сам на три кръга, едни от други по-малки, в които се наказват ония, които са извършили насилие. Те са разпределени в трите кръга според това — против кого са били извършили насилие: против ближния си, против себе си или против Бога и законите на природата.]
[*4 Гомора, град в Палестина, който заедно със Содом е бил разрушен от небесен огън заради разпуснатия живот на своите жители.]
[*5 Кахор, град във Франция, в който по времето на Данте са живели многобройни лихвари. Лихварството е било така развито, че с него са се занимавали и деца, и слугини, които са спестявали своите заплати, за да могат да ги дават под лихва. От един указ, издаден от крал Филип Смели, се вижда, че името кахорчанин е било синоним с лихвар.]
[*6 Данте дава светло доказателство за своя възвишен ум и за своята нравственост с това разпределение на престъпленията, разпределение, което отговаря на най-високите поучения на религията и философията. Ако поезията има за задача да. въздига и да упътва към съвършенство, тя постига тука напълно своето призвание, като изказва високонравствени истини с неотразима вярност.]
[*7 Страстта, с която Данте осъжда лихварството, се обяснява с понятието, значително изменено сега, което, по буквата на Свещеното писание, са имали тогава за парите, на които се е гледало като на един знак, а не като на производителна стока.]
[*8 Поетите са прекарали вече една нощ в ада.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
|
|
| Vote! |
|
|
|
|
