|
Съдържание: "Божествена комедия"
СЪДЪРЖАНИЕ Когато Улис свършва своя разказ, един лае, който излиза от друг пламък, се обръща към Данте с молба да му каже нещо за положението в Романья. Отговаря му Данте и пламъкът му обажда, че е Гвидо ди Монтефелтро и че е наказан тука защото е дал коварен съвет на Бонифация VIII.
Поета даде знак с ръка: веднага
престана пламъка да се движи,
след туй далек из ямата избяга.
Но друг под нас след малко доближи
и в него да се взреме ни накара,
защото почна смутно да пищи.
Ужасний тучен бик*1 в Сицилья стара
ревял е на осъдений с гласът,
а в тез, що слушали, внушавал вяра,
че плаче сам. От него, първи път,
на неговий творец лукави,
всред люти мъки, чул се е плачът.
Тъй пламъкът, що се пред нас изправи,
пищеше с думите на скритий там,
но отначало звукове мъгляви
изпущаше гласът, като у ням.
Но път навън проби си той най-сетне
и заговори тъй подвижний плам
високо с слова ясни и отчетни:
„О ти, кой с сладък трогваш ме език,
не ме изглеждай с поглед неприветни,
а спри се и за мене един миг.
Горя, но за да чуя. що желая,
забравям болки и жесток ризик.
Тук ако идеш от земята тая,
де всички тия грехове спорих,
зарад кои до веки ще ридая.
дали е края романьолски тих,
или война го някоя раздира?
Там, в тия планини, се аз родих,
де при Урбино Тибър стар извира.“
Навел се бях и дорде слушах йощ:
„Италианец е. затуй се спира,
отговори му“ — рече моя вожд.
У мен еднакво имаше желане:
„О дух, със плам увит в таз адска нощ,
Романья, рекох, няма да престане
да бъде, както сявгае била,
в война в сърнето на онез тирани,
кои с беди кърмят я и с тегла,
но днес война там няма обявена.
Полентският орел сега крила
над Червия простира и Равена*2.
Могъщ властител е зелений лъв
в оназ земя*3, коя бе напоена,
подир обсада дълга, с френска кръв.
Пищи Римини под вълците жедни,
зинали уста за кръвнишка стръв,
кои погубиха Монтанья бедни*4.
Лъвчето с бялото гнездо бесней
в Ламоне и в Сантерно, град съседни,
и в всяка доба нова песен пей*5.
Земята, коя Савио облива,
ту в волност, ту в робия зла живей.
Но сам ти кой си и защо те скрива
тоз пламък тук? Кажи ми, в светлий свят
за тебе пази ли се памет жива?“
Издаде пламъка но силен свет,
връх остри малко тук и там поклати
и после даде ни такъв ответ:
„Тоз пламък нямаше ответ да прати,
да бих знаял, че моите думи там
чрез теб ще бъдат в живий мир познати!
Но никой се назад не връща, знам,
от тоя мрачен свят, затуй аз смело
ще кажа всичко тук, без страх от срам.*6
Войник съм първо бил, със шлем на чело*7,
но после се покаях, с тая цел
облякох ази расото дебело.
И в своето желанье бих успел,
ако на църквата водача властни
в крив път не бе ме изново въвел.
Доде над мен са грели зари ясни,
в делата си не лев, лисица бях:
кат влъхва, по пътеки криви, тясни,
към цели аз безчестни се стремях
и нанавред разчу се мойта слава.
Когато на години се видях,
в кои, кат кормчия, кой приближава
след път далечен до желаний брег,
на миналото хвърля се забрава
и длъжен е платна да свий човек*8,
усетих погнушенье и досада
към себе, към живот, към целий век:
с разкаян дух, в монашеска ограда,
след изповед гореща се прибрах,
за мил душевен отдих и награда.
Но новий фарисей, кой нивга страх
в сърцето си не е имал от Бога,
наместо като пастир и монах
навред да-проповядва мир и слога,
на християни бе война открил;
и както нявга, в пещерата строга
на добрия Силвестрий, се явил
Великий Константин със умоление
да би го от проказа изцерил,*9
така веднъж яви се той пред мене
да иска за тщеславна цел съвет.
Смутен от неговото опьянене,
не дадох му аз никакъв ответ.
Тогаз: «Махни страх всеки от душата —
каза ми, — прошка давам отнапред;
ум дай да смажа, в кървава разплата,
Пенеста. коя против мен стои.
Кого поискам, мога в Рай да пратя;
у мен два ключа има, тез, кои
предшественика мой намери тежки,»*10
Умът ми се разколеба, уви!
При тез молби и увещанья жежки
мълчаньето внушаваше ми страх
пред тоя звяр свирепи с вид човешки,
«Понеже прошка даваш — му казах, —
дай обещанье, после не пази го:
тъй враговете си ще сринеш в прах
и врат ще свият те под твойто иго.»
Кога умрях, светеца ми любим,
Франциск,*11 дойде за мен, но отстрани го
веднага черен един херувим.
«Не ти, извика, ази ще го зема,
за зло коварство в ръце го държим:
без топло разкаянье прошка няма.»
О, как изтръпнах, кога с грозен глас
каза: «Вярвал ли си, че с тъй голяма
знам логика да разсъждавам аз?»
И като ме заграби за космите,
при Минос ме заведе в същий час.
Той с поглед ме изгледа страховити,
на кръста осем пъти си уви
опашката и с пръст към тъмнините:
«При пламъците, рече, ще върви.»
Затуй ме виждаш тука в таз долина.“
Щом млъкна, горкий пламък се възви
надолу с върха си и с плач отмина,
а с вожда ний тръгнахме пак напред
към други ров и скоро порази ни
той с грешници, които нямат чет.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И СЕДМА
[*1 Агригентският тиран Фаларис поискал от атинянина Перил да изнамери някое ново средство за мъчение. Перил направил един меден („тучен“) бик, в който затваряли онзи, който е бил осъден на смърт. а после подклаждали огън. Плачът на нещастника, като излизал през устата на чудовището, уподобявал гласа на бика. Фаларис, за да опита машината, погубил най-първо чрез нея изобретателя. Жителите на Агригент, възнегодувани, въстанали най-сетне и като уловили тирана, изгорили и него жив в медния бик.]
[*2 Полентските князе, които са властвували в Червия и Равена, са имали на герба си орел. Данте има тука предвид полентския княз Гуидо, който му е бил приятел и му дал убежище в Равена.]
[*3 Земята на Форли, където е властвувал Гуидо ди Монтефелтро, който говори тука от пламъка. Папа Мартин V бил изпратил против него войска, съставена главно от французи и която е държала дълго време града в обсада, но е била най-сетне разбита от Гвидо. Това е станало в 282 г.]
[*4 Касае се за риминските тирани Малатеста, баща и син, които са били погубили с жестока смърт Монтанья, водител на гибелинската партия, който се е ползувал с голямо име за своята Рицарска доблест.]
[*5 Майнардо Пагани, който е имал за герб лазурово лъвче на бяло поле. Както му е било изгодно, Майнардо често е минавал от една партия в друга.]
[*6 Без да се боя, че това, което ще кажа, ще ми навлече срам между живите в горния свят, където никой не се връща от Ада.]
[*7 Гуидо ди Монтефелтро в 1296 г. след едно сражение, в което е бил победен от гуелфа Малатеста, се е подстригал и станал монах-францисканец. Данте го е похвалил за доблестното му решение в „Пир“, но подир две години, кога узнал, че е дал коварен съвет на Бонифаций V, изменил мнение за него и тука предава паметта му на вечен позор. Бонифаций, който е воювал против княз Колона, се обърнал към него за съвет. Гуидо му казал, че ще порази своите врагове, ако ги залъже с обещания, а после нарушил дадената дума.]
[*8 Данте пояснява в „Пир“ това място, където сравнява човека, стигнал на стари години, с кормчия, който след дълъг път приближава до желания бряг.]
[*9 Според някои християнски писатели Константин Велики страдал от проказа и за изцеление се обърнал към папа Силвестър, който поради гонение против християните се криел в Соратеката планина, в една пещера. Силвестър го изцерил и Константин от признателност му подарил Рим.]
[*10 Папа Целестин.]
[*11 Св. Франциск, основател на монашеския орден, който носи неговото име. Това място от „Ад“ е силно озлобило францисканския орден и му е внушило желание да издири в поемата основания за даване под съд на Данте пред законодателните власти.]
Съдържание: "Божествена комедия"
Download: "Божествена комедия"
Източник: http://chitanka.info/text/3776/0
Читайте також: Данте Аліг'єрі. Божественна комедія.
Читайте также: Данте Алигьери. Божественная комедия.
Top
Препоръчай тази страница на приятел!
|
